. . . :: "преди 2000 години"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.04.2011 20:06 - "преди 2000 години"

Автор: traychev Категория: Други

Прочетен: 1172 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 21.07.2011 22:13

    " ... това бе най-знаменитата екзекуция от 2000 години насам, описвана и рисувана многократно. Трима мъже, между които и един, комуто бе съдено да остане в историята - Исус Христос, чакаха смъртта си, разпънати върху дървените високи кръстове. Останалите двама, Хестас и Дисмас, незначителни разбойници, не предизвикваха никакво внимание, те принадлежаха към безличното множество и щяха да изчезнат безшумно, без да предизвикат вълна насред океана на времето. Третият, или no-скоро първият сред тях, а занапред и първи между всички, се измъчваше повече от другите. Хестас и Дисмас отдавна бяха изпаднали в милостиво безсъзнание, но Исус продължаваше да схваща и да се измъчва от това, което се случваше. Рояците насекоми плътно облепваха телата заради все още прясната кръв от скорошните побои ща, а жилата на някои вече пробиваха дълбоко и вените.
Бавно, в часовете по-нататък, разпънатите мъже щяха да губят все повече кръв и усилванията да ги отравят, до дето не започнат да изпитват студ и унес, но пък той ще ги спаси от болката.
     Долу, под разпятията, застаналата в кръг римска охрана изнемогваше от горещината под ризниците. Усещането бе крайно неприятно, потта се стичаше обилно, а и насекомите не ги оставяха намира. Те пиеха често вмирисаната в глинените съдове вода, налята кой знае откъде и песъчинките скърцаха в зъбите им.
Един от войниците, центурионът Гай Касий изпитваше повече умора и досада от останалите. Съзерцанието на осъдените върху кръстовете му бе втръснало, още повече, че той, както и останалите от охраната вече години правеха само това - охраняваха разпънати. Боляха го главата и очите, сърцето туптеше в пръстите на ръцете му, а и вчера бе изпил неразумно количество вино. В края на деня си всеки войник искаше само едно - да пие, докато изгуби всяка представа за време и за сутрешни задължения. За да се опият по-бързо, не разреждаха виното с вода.
Според Гай Касий, добре запознат със смъртта, тя щеше да настъпи за разпънатите не по-рано от сутринта на другия ден. И всичките тези часове охраната по никакъв начин нямаше да може да напусне мястото си на хълма. Това означаваше още болки, досада и липса на всякаква възможност да изпият поне половин кана вино, за да се съвземат.
     Така че решението блесна в главата му някак изведнъж, дойде подредено, без да предизвиква съмнения или опасения, беше просто решение, което Касий щеше да изпълни без колебание. Като напои една дрипа с вода от малкото буре, той я надяна върху копието си. Вдигна го и доближи до мястото, където сред ужасната каша от смучещи насекоми трябваше да се намира устата на Дисмас. Тримата поред впиваха зъби в дрипата и изсмукваха по няколко глътки вода. Охраната рядко прибягваше към тази милост и жестът очевидно изненада най-високият, проповедникът Исус, осъден първо от Малкия синедрион за свободомислие. Беше говорил на старците, че всеки е равен на останалите и за Царството си в небето, където щяха да го придружат и повярвалите в него. Обвиняваха го, че се правел на Месия, а пък евреите, прекарващи по-голямата част от времето в очакване на Месията си, само това и дебнеха. Хората тръгнаха след него на тълпи. Загърбените старци от синедриона губеха влияние, а това значеше и властта си. Каква по-важна причина, за да го хванат и осъдят. Не го спаси дори прокураторът Пилат, въпреки опита да им обясни, че няма защо да измъчват и разпъват човек, който всъщност само си говори. Но старците бяха безкомпромисни, защото един Месия само им пречеше и ето го сега - очакващ смъртта си върху кръста. Дори Пилат се възмути от присъдата, но я потвърди, макар да изми ръцете си и да им каза, че смъртта на проповедника лежи върху тяхната съвест. Той продължаваше да се възмущава от кръвожадността на синедриона, до дето изпращаше Гай Касий да командва и му докладва за екзекуцията.
       Случилото се вече не можеше да бъде заличено и поправено, за Гай Касий това беше ясно. Нямаше никакъв смисъл разпънатите да се мъчат още много часове, а и главоболието му наистина стана непоносимо. Така че той отдръпна влажната дрипа и я свали от копието. После го вдигна и лекичко прободе проповедника право в сърцето. Насекомите се бяха вдигнали и се видя как от раната потече малко вода и кръв. Проповедникът въздъхна облекчен и умря. Тялото му провисна върху въжетата. Разбойниците от двете му страни наблюдаваха какво се случва, но нямаха сили да протестират. Те също умряха моментално.
Касий наведе копието си и почисти острието му. Сега стана някакво чудо - главата внезапно спря до го боли и очите му вече не се дразнеха от отблясъците. Тялото му олекна и омекна като пред припадък. Присядайки върху близкото възвишение, Касий все още не можеше да проумее какво се случи, освен смъртта на тримата. Стискаше Копието здраво и дишаше с отворена уста. Войнишкото му сърце пиеше учестено. Центурионът не знаеше, че току-що чрез неговите ръце се е изпълнило библейското предсказание за Месията, казано no-ясно в Евангелието на Йоан: „ Кост негова няма да се строши.""

автор Артът Ленгли

Нагоре