1. Докато не се захванеш със себе си, каквото и да правиш, няма да сложиш край на болката и мъката.

2. Наблюдателят изживява, а наблюдението не. Спокойното осъзнаване е наблюдение без каквато и да е преграда от страна на наблюдателя.

3. Никоя книга не е свещена. Това са само думи, отпечатани върху хартия както във вестник. Свещена е живата книга на самия себе си.

4. Прякото възприятие, а не заимстваното знание те освобождава от авторитетите.

5. Прекланянето пред авторитети унищожава цялото разбиране.

6. Величието на човека е в това, че никой не може да го спаси. Той трябва сам да се спаси.

7. Истината е тази, която те освобождава, а не твоите усилия да бъдеш свободен.

8. Обичта без привързаност винаги е действие, а не реакция.

9. Съществува една вечна реалност. Тя може да бъде открита само когато съзнанието е освободено от илюзии и замърсявания. Бъди бдителен към човек, който ти предлага удобства, защото в това се крие експлоатация. Той прави примка, в която ти си хванат като риба в мрежа.

10. Да вярваш не означава да си религиозен. Вярването е механизмът за самосъхранение на ума.

11. Яснотата няма нужда да избира.

12. Богът на посредственият ум е един посредствен Бог.

13. Изживяването е изразът на живота. В натрупването само на изживявания има болка. В разбирането даже на едно изживяване съществува блаженството на пълнотата.

14. Не мисли за себе си, а бъди осъзнат за мисълта, която те кара да мислиш за себе си.

15. Истинският морал е доброволно действие, а не задължителни действия, извършени под принудата на страха и алчността.

16. Надеждата разрушава яснотата и ти пречи да възприемеш това, което е.

17. Егото е следствие от възпрепятствани или незавършени докрай действия. То произтича от дейността на ума и следователно е илюзия и мит.

18. Страхът се ражда поради бягството от това, което е.

19. Умът хвърля сянка върху разбирането на вечното.

20. В разбирането на невежеството на ума има интелигентност.

21. Търси истината и ще познаеш лъжата. Разбирането разкрива истината, а не търсенето.

22. Съществува само живот. Не си ти този, който да се грижи за него.

23. Живей напълно, без защити и дилеми.. Тогава ще ти се разкрият неведоми дълбочини на живота!

24. Животът идва при този, който има буден, отстъпчив, уязвим и открит ум.

25. Интелигентността е тази, която въдворява ред, а не дисциплината.

26. “Идеалите” и “измите” не трансформират хората. Това, което предизвиква трансформацията, е свободата от игото на идеалите. Тази свобода е зрялост. Идеалът е само ум. Умът е незрялост.

27. Умът в медитация е непрестанно осъзнаване, непрекъснато приемане и ясно различаване.

28. Бъди бдителен към обясненията, тъй като това, което може да се обясни, не е истината.

29. Тишината е онова, което не престава, когато има общение чрез Лахири.

30. Свободата от познатото е прозрение в непознатото.

31. Ако започнеш да разбираш това, което си, без да се опитваш да го промениш, тогава това, което си, претърпява една радикална промяна.

32. Обичай живота, животът е.

33. Ласкателството и оскърблението са породени от невежеството. Приемaй и двете учтиво.

34. Същността е вечността.

35. Всяко изживяване трябва да се усили, за да те изпразни от същото това изживяване.

36. Да се задоволиш с малко, не е духовност, но да си свободен и от малкото, и от многото, е.

37. Самото страдание освобождава човека от страдание.

38. В мига на съдбоносна уязвимост, в мига на силна несигурност се ражда светостта на висшата интелигентност, блаженството на свещената енергия, благословията на святата празнота, цялата всепроникваща пълнота.

39. В пламъка на любовта изгарят всички страхове.

40. Човекът е Бог, защото човекът е живот. Бъди свободен от объркаността на вероизповедания, обичаи, догми, доктрини, предразсъдъци и предубеждения. Мисли просто.

41. За човек, загубил допир с живота, мистицизмът и окултизмът са пътят към истината.

42. Смъртта не е нищо друго,освен един инцидент в непрестанно подновяващия се живот.

43. Има само движение на живота, а не фикс идея за прогрес.

44. Състраданието не е сянка на мисълта, а е светлина – нито твоя, нито моя.

45. Разделението между материалния живот и духовния живот е същността на светският живот.

46. Можем ли да обичаме дори тези, които ни мразят и се отнасят враждебно към нас? Опитай се да разбереш, защо те правят така? Тогава какъв ще бъде твоят отговор? Трябва ли да посрещнем омразата с омраза и яростта с ярост? Какъв ще бъде резултатът ако направим така? Не сме ли се проваляли в отговорите на подобни въпроси през много хилядолетия досега.

47. Животът е за да се живее спокойно, а не да бъдем претоварени и възбудени от ловката система от мисли, пропагандирана като религия или духовност.

48. Религията е събиране на енергия да видиш това, което е. Тя не е разпиляване на енергия, за да избягаш в това, което би трябвало да бъде.

49. Духовността не е да търсиш печалба или власт, а да усетиш екстаза и енергията вътре.

50. Животът е свободен. Песента на живота е песента на реките, течащи към открити морета. Скитайки, скитайки.

Бабаджи

Скитам...

може би трябва и да се "мисли" и прониква. Иначе се получава една двойнственост от недоразбиране - например:
Очевидното противоречие между ЗАГЛАВИЕТО - касаещо че разбирането трябвало да "радва" от една страна... И от друга - точка 2 - при която първите думи са че НАБЛЮДАТЕЛЯТ ИЗЖИВЯВА. В тоя смисъл докато има НАБЛЮДАТЕЛ ще има и изживяване като радостта, но именно тогава РАЗБИРАНЕ НЕ МОЖЕ НИКОГА ДА Е НАЛИЦЕ.
Интересно е, че това е още във втора точка. И в другите нататък има противоречия - но това е само за оня, който може да си позволи да е изработил самостоятелно аналитично комплексно мислене, а не да се изживява от схващането на мъгляви абстрактни понятия които сякаш някак си "звучат" мъдро.
Комбинацията от факта че всичките тия думи са цитат от някой си (пък било то и БАБАДЖИ), а една от точките е по отношение на откъсването от идоли и авторитети - е друг типичен пример за недоглеждане и недомислие.

Разбирам добре че за някои хора е важно да пишат, с блестящата алтруистична идея - да будителстват останалите. Обаче когато е налице просто един мерак, а няма пълнеж зад него, няма извървян път, няма проникването, преосмислянето, преразглеждането, и всичко със специфичен вътрешен труд през напълно реалната лаборатория за проверка, каквато е един човешки живот на такъв тип ЖИВЕЕЩ...
---
Разбирам добре и хората които цитират безкрай по всички точки на виртуала и реала - готови мисли, готов текст, готови всякакви идейни схеми, идеологии, описания, приказки. Естествено че да използваш наготово е просто и лесно. Такива хора с лекота се изживяват да се проектират в цитатите които са подбрали. Обаче ако трябва да кажат нещо със напълно самостоятелни свои думи... и дотук.
Там е иронията, че когато дори за собствения си изказ той използва и чужди думи, това значи че няма нищо свое - нито свои мисли, нито свой живот. Че той самия е просто една проекция на готови шаблони, дето ги има нявсякъде на всички нива в матричния живот. И че толкова много хора явно това им е достатъчно...

Не зная дали „може би трябва и да се „мисли” и прониква”, но съм твърдо убеден че е желателно да се осъзнава.

От друга страна съм озадачен от „двойствеността на недоразбирането” която се е получила при теб след прочита на въпросния цитат, моля, ако желаеш да обясниш повече. Примера ти не хвърля светлина по въпроса, а прокарва тенденцията че докато има НАБЛЮДАТЕЛ няма разбиране. Която намирам за чудесна, в нея е скрита идеята че докато не се слее Наблюдаващ и Наблюдавано няма осъзнаване, но едва ли имаш предвид това.

Тълкувайки Бабаджи ще кажа, че е имал предвид точно невидимата и много сериозна граница между двете /наблюдател и наблюдавано/ , филтърът които използваме за да изживяваме илюзията на отделеност от цялото творение. Това е имал предвид във втора точка.

Относно идолизирането и авторитетите самия Бабаджи е твърдял че не важен приносителя на посланието, а самото послание. Това че съм сложил името му най-отдолу е защото съм сложил думите му по-горе, което ясно показва че мъдростта /за този които вижда такава/ в тях не е моя.

Очарованието на цитирането е в това че се пропуска възможността посланието да бъде обременено от вероятно грешното тълкуване на някои много „разбиращ”. Използвайки цитат от някого поставям вниманието на четящия върху него, това съответно носи отговорността ми по отношение на това че ако цитираното е пагубно, а читателя пряко повлиян катализирам последващи грешки в живота му, така че не е толкова „просто и лесно” колкото в твоите представи.

Във вмятането ти не се изяснява дали попадам в пишещите или цитиращите, и дали изобщо попадам, но така или иначе желая да попитам: Дори ако някой строи „пясъчни кули” както твърдиш, защо хора като теб тичат да ги събарят ?

P.S. За мнението че човек трябва има собствени думи за всичко, какво правим когато нещо е казано максимално добре от някого, и този някого не сме ние ? Вмирисваме го с нашето тълкуване, не благодаря.

Сега - няколко пояснения. Прости са - и не са за заяждане, просто се огледай и прочети. Проблема с противоречията е и в твоите думи.
Два примера - единия със горното споменаване между заглавието и точка номер 2.
Та - никое разбиране не може да "РАДВА:. И никое проникване, което задължително е процес от разбирането не се прави заради изживяване, каквото е радостта. Това е загатнато на доста места в тия точки. Докато е налице изживяващ (което и да е изживяване) той изживява, защото е потопен в изживяването. А докато е потопен в изживяване - той не може да е "ЧИСТ НАБЛЮДАТЕЛ. Смисъла на страничния наблюдател е именно да се "изнесе" отвъд което и да е изживяване - чисто наблюдение. Ако не е налице изживяване, се измъкваш и от нещото, наречено ОТНОШЕНИЕ. ТОв3а са нещата които "кривят" която и да е интерпретация. Именно това е капана на интерпретиращия - защото вътре в мозъка му текат скрити защитни процеси, свързани с идентичността и нейната защита и бетониране. Просто е - и е нужно да се РАЗБЕРЕ. Изживяването не е просто емоция, както и радостта не е просто емоция... и тн.
Това са елементарни неща, които обаче стават елементарни, когато някой мисли, съобразява, анализира изследва... А не цитира, скрит зад идеята че колкото по-точно се цитирало, толкова не се "изкривява с тълкувания".

Именно за тълкуванието ми е и втория пример за несъотвествия - вече в твоите думи. Това са две извадки - в началото и края на думите ти в "репликата":
--...Тълкувайки Бабаджи ще кажа, че е имал предвид точно невидимата....
--...нещо е казано максимално добре от някого, и този някого не сме ние ? Вмирисваме го с нашето тълкуване, не благодаря..."

Отделно играта на "големите отговорности" на цитиращия спрямо читателя, са просто наивни. Защото са елементарни. Някой да заяви че именно като цитирал носел отговорност за прочита... е наивно. Това означава най-малко две неща - първото е например че никой автор не може да носи отговорност за ПРОЧИТА на читателя. Това е авторски акт - акт на творчество - ПРОЧИТА на читателя. Има такъв лозунг в съюза на писателите - Читателя е автор чрез прочита си. Има още много по тоя въпрос, но не е мястото тук да пиша лекции - нужно е да се открият и осмислят тия сравнително елементарни неща... Поне сериозен и задълбочен човек задължително би го направил. ТОва е въпроса за самоотговорността. Тия думи на бабаджи са просто думи - ти ги сътворяваш за своя истина. Те в най-добрия случай са просто израз на откритията на един човек. Те са стойностни само за откривателя - той ги е оставил като пътеката на откриването в пътя към себе си... А ти като ги цитираш... като ги цитирате навсякъде? Просто ограбвате себе си, лишавайки се скрити зад думите на някой си. Тия думи са за него - те са неговите думи. Не виждаш ли че дори да се опиташ да ги "обясниш" да напишеш какво си "разбрал", какво виждаш... е... сам си виж... Ще спестя условната оценка...

Второто е за "цитирането" - ако един човек няма свои думи, за да обясни живота си, себе си, идеите си, мислите си... значи той самия нищо не е СЪТВОРИЛ. Нали се сещаш чий е такъв живот, скрит зад чужди мисли, чужди думи, чужди идеи, чужди описания - само с оправданието че "били казани чудесно, или перфектно"... Ми я да видим ти самия имаш ли какво да кажеш - кажи какво ти си открил, какво си разбрал, как си го извел, защо така си решил. Кога си "падал", кога и как си "станал". Какво си крил и защо... Никой не пише за тия неща, защото не му стиска. Защото да се цитира е преди всичко безопасно. И е ясно че именно това е "ЛЕСНОТО". Алтернативата нали се сещаш защо никой не я използва.

Потребността от авторитети ( на което е израз
"учителите", мъдреците) и цитирането или пък позоваването на чужди думи, приети от други за "валидни истини" са смешни. Те се използват в социума, но нямат друго дълбоко значение. В груповия живот е ясно защо са важни - те са част от процесите които го определят. Обаче във вътрешни неща - са напълно неадекватни. А толкова хора се опитват самооткриването на себе си да се представи като "знание" и да се заучават "мъдрости" на тоя или оня.

Да пишеш нещо свое е за хора, дето имат СВОИ НЕЩА. Ама свои - значи самостоятелно изведени, преоткрити, преосмислени. Как мислиш - дали съм цитирал там в моя блог главата за "истината и лъжата", дето я написах. Дали в нея ми се налага да цитирам, или да повтарям някого или нещо. Тия думи на бабаджи не се ли сещаш че са изкривявани вече - най-малкото от преводача. А са стойностни за те, само защото привиждаш сбор от заучени "истини", които ти си приел за "верни"... Име

И накрая - няма думи, които да са казани по-добре за мен и живота ми. Няма друг човек, който да надникне толкова дълбоко в моя собствен свят и да разкрие там какво се случва. Това е изначална отговорност и призвание - много по-изначална от това да си просто мравка в мравуняка според опитомяването й в него. Всеки може да повтаря разни думи - това е масово явление навсякъде от мравките. И ти се обозначил именно така. Другото е стъкмистика на ума ти - гледай и чети - има си в психологията термин за това добре изучено и наблюдавано явление.
Какво и защо бутам кулите от пясък - не е ли ясно. По-добре е кулата да падне от ниско, отколкото отвисоко - при второто е направо пропадане. Но мозъка дори и за това си има защити - защото те идентифицира с мнението, идеите и убежденията ти. И те доминират там, вътре. Това блокира неокортекса - с висшето мислене, чрез което можеш да осмисляш, да съобразяваш, да анализираш. Това ти е единствения шанс да се измъкнеш от собствените си устои, на които ти изглежда че си стабилен, но всъщност това са кулите от пясък. Всичко това тече "зад кадър", на бекграунд.
Вярно е че сякаш се натрапвам някъде, дето някой иска да се изживее на нещо, на някой, да си провокира или проектира. Къде и как стигнах до тия написани думи - няма никакво значение. Идвам и си отивам някакви написани графични символи, които нито те нападат, нито е нужно да защитаваш нещо. ТИ си повече от които и да са думи, на който и да е. Тая защита дето разиграваш всъщност е израз на вътрешни процеси. Тая битка - между заложеното и статуквото се вихри в главата на всеки несъзнателен човек. Тя именно затова е скрита - и единственото което е заложено дори от живота (природата) е именно да се "подложи" възможността да имаш с какво да се измъкнеш от капана на собствените устои, дето се наричат убеждения. И чрез които обаче ти си свързан със всички мравки в мравуняка с които си обвързан - именно в главата си. То няма нужда от други "въжета" - там се коват.
Ето това е - ако можеш, помисли. Ако ще се защитаваш, ако се включат защитните механизми - всеки висш мисловен процес се блокира. Съмнението и проникването в устоите ти е твоя вътрешна работа. Всеки сам си решава дали ще си бетонира собствените си "защитни стени" с идеята че е най-важно да си живее спокойно... НО в затвора (си). Това е и капана - спокоен живот, с идеята че убежденията са нещо сигурно... Но са просто израз на един собствен капан живеещ на "тъмно". Кой да го открие, ако не ти... та това си ти. Не е ли важно какво става в главата ти...?
За това пиши, това си заслужава, това е един истински смисъл - да се откриеш кой си, защото докато имаш "тъмни петна" и процеси, дето се дърпат зад завесата, ти само се натъкмяваш изкуствено КОЙ СИ ТИ... Ама не си това... докато го има скритото. ДОри и в цитатите, дето са сложени по-горе всичко това е налице - пак е скрито... пак е заради интерпретациите на думи... Всяко откритие има смисъл само за ОТКРИВАТЕЛЯ (СИ) - другото е просто за мравуняка. Вярно - на повечето мравки това им е достатъчно... Е. поне така ще се разбереш кой си ти...