Прочетен: 4251 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2012 21:30
Какво е его ?
Това е нашата представа за нас самите която е рожба на отъждествяването ни с ума и неговите построения, представи и шаблони. Следствията породени от това са, че се самоопределяме като тялото, мислите, миналото, бъдещето, името, пола, професията, семейното и общественото си положение, народността, възрастта, религията или груповата си идентичност, поведението и вещи си. Виртуалното "аз" във виртуалната ни действителност създадена от умствените ни структури. Ограничаващата недействителност на самопредставата ни, която се изобличава едва когато осъзнаем ограничението. В крайна сметка „его” е думичка, но това което обозначава е факт.
Хубавата новина е, че:
Ние сме много, много повече от тази тясно илюзорна идентичност, ние сме по-дълбоко и всеобхватно същество.
Какво поражда егото ?
Разяждащо вътрешно чувство за отделеност от другите, света и вселената. Страдание и перманентна незавършеност, потребност да осъждаме нас самите и околния свят. Постоянен стремеж да добавяме или отнемаме от самопредставата си. Утвърждаване на себе си за сметка на околните. Убеждението, че сме отломка носена от вятъра на живота без цел и посока.
Как да разберем дали ставаме жертва на егото ?
Когато е нужно да защитим мнението и позицията си на всяка цена. Ако сме тревожни, подтиснати, депресирани, агресивни, злобни, ядни, наранени, злонамерени, неоценени, пренебрегнати, разстроени или вярваме че сме „много по-добри от другия” или "пълна нула". Сновем постоянно между „ велики” и „ жалки”, един безкраен цикъл на влизане и излизане в контрастни настроения, породени от фалшивата сравнителната оценка на егото дали сме по-низши или по-висши от останалите хора.
Къде свършва егото и започва истинската същност ?
Където спира отъждествяването ни с ума.
Как да се справим с егото ?
Като будно и денонощно наблюдаваме мислите и емоциите си.
Емоциите са резонанса на мислите в тялото ни.
Наблюдавайте следствието от тях - реакциите си. Осъзнавайки, че ние съдържаме умът, а не той нас. ”Покоят не идва със съня, а с будността”
Фактора "време" !
Нещо, което разбрах скоро - умът е неотделим от „времето”. Става дума не за астрономическото време, а за умствените потоци на ума тъчащи „минало и бъдеще”, за "абстрактно време" на нашия ум. Когато се казва че „има само един миг и той е сега” духовно напредналите имат предвид, че всичко се случва в „сега”, в този миг. Миналото е било „сега” когато се е случвало, бъдещето може да се случи само в „сега”. Всичко което правим може да се случи само в „сега”. Настоящия миг е всичко с което разполагаме, сме разполагали и ще разполагаме. Никой не може да бъде в „миналото или бъдещето”, може да бъде само в „сега”.
Но умът може ! Умът обича да се мята и живее в „миналото и бъдещето”. Бяга или тъжи за „миналото”, страхува се или проектира надежди в светлото „бъдеще” и така изпада от "сега". Повечето от грижите ни възникват точно от това, че умът живее или в „миналото” или в „бъдещето”. Съответно те се превръщат в ужасно бреме поради това, че рязко се натрупва много "минало", а от сегашния момент не можем да направим много за "миналото" или се натрупва много "бъдеще", а това води до огромна тревожност или страх. Затова и се казва, че „времето е илюзия”. Важно е да живеем в "сега" в този миг.
Защо изобщо да се справяме с него ?
Защото е пречка за дълбока ни завършеност. За да приключим със болката в живота си. Егото е синоним на отделеността ни от света. Има страдание, има его. Ако има хармония, пълноценност и искряща вътрешна радост, липсва его.
Има ли хора без его ?
Да просветлените хора по нашата земя, най-честия вариант е да са минали през разрушаването му, но много рядко има и такива който не стигат дори до създаването му, родени осъзнати за същността си.
Има ли нещо лошо в егото ?
Да, това че се превръща в грубо ограничение за нашата пълноценност, хармония и просветление. Черупката на егото е пречката която ни отделя от Вселената и цялостта ни.
Има ли нещо добро в егото ?
Вероятно това, че след като разрушим фалшивата му структура имаме ясен контраст и осъзнаване на това какво сме.
От какво се страхува егото ?
Да не изчезне, да не загине, за миг не изпуска контрола.
Успешно Ви внушава, че видиш ли "пуф" и ще изчезнете от света, ако то загине. Този така ужасен страх ни принуждава постоянно да се самоопределяме с мисловни етикети и да не пристъпваме в "неизвестното" поле извън ума.
"Светът е илюзия"
Това твърдение има за цел да подчертае, че докато пречупваме света през примата на егото не виждаме действителноста.
А не, че света е недействителен.
Двойствеността на ума
Ума винаги мисли в противоположности, по-това ще го познаете вътре в себе си. Показвате му нещо и той веднага си измисля противоположност, ако няма вече готова. Ето две закачки за ума:
Къде свършва Вселената ? Нужно ли е да има край!
""Нещата не са такива, каквито изглеждат, нито пък е обратното.""
Лутането
Удивлявам се на хората които полагат огромни усилия за да стигнат до някъде или нещо, стигайки се минава съвсем малко време, те скачат вече бързайки към друго някъде или нещо. Това става понеже са вярвали че даденото място, човек или изживяване ще ги направи завършени или пълноценни, да ама не, затова се втурват към следващото, от което най-често също ще побягнат.
Разпознаване на егото
Винаги когато изпиваме страх, самота, вина, тъга, срам, депресия, обърканост, напрежение, тревожност, незавършеност, непълноценност, потиснатост, раздразнение, гняв, завист, омраза, агресия, заплаха, чувстваме се пренебрегнати или уязвени сме под диктата на егото.
Отсъствието на его e всичко обратно на това !
Изключения правят миговете когато сте заплашени физически от явна заплаха извън вас, живота ви или на близките ви е застрашен, естествено изпитвате страх, но така или иначе егото няма участие в тези мигове. Също така понякога разрушавайки фалшивите умствени структури изпитвате тъга, но тази тъга носи сладост и удоволствие от раздялата с нещо което ви е ограничавало.
Вечност и време
Ако рязко осъзнаете че съществуваме във вечност и хората с който общуваме и споделяме по един или друг начин живота си са част от тази вечност, цялата борба, враждебност и противоборство от човек към човек ще се обезсмисли и се уталожи, та нали винаги ще споделяме тази вечност, докога ще се надскачаме, безсмислено е. Егото борави с време, душата не.
Следва край на игото, просветление.
- цитатът в началото е от Екхарт Тол, горещо ви препоръчвам една от книгите му "Силата на настоящето"
