Постинг
22.01.2013 18:32 -
Скитник в тишината
Автор: traychev
Категория: Поезия
Прочетен: 1129 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2013 18:44
Прочетен: 1129 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 22.01.2013 18:44
Омайна нощ, настлана в застинали елмази.
Ветрено ухание, на дървета и смола.
Облачета, плуваща коприна,
в безименен керван, край луната лази.
И в тоз покой, в таз нощна светлина,
паднаха безмълвни думи,
отрониха се, без да мрази.
Отново свой, отново той,
неотделен, ненакърнен,
обичащ, сърцевината пази.
Искрата на света, на всички тез елмази.
На всяка търсеща душа,
залутана в човешките талази.
Без водач да е, и без да е последовател,
искрата носи, на споделеността.
Към края на тъгата, в тих пристан,
на невинността.
Ветрено ухание, на дървета и смола.
Облачета, плуваща коприна,
в безименен керван, край луната лази.
И в тоз покой, в таз нощна светлина,
паднаха безмълвни думи,
отрониха се, без да мрази.
Отново свой, отново той,
неотделен, ненакърнен,
обичащ, сърцевината пази.
Искрата на света, на всички тез елмази.
На всяка търсеща душа,
залутана в човешките талази.
Без водач да е, и без да е последовател,
искрата носи, на споделеността.
Към края на тъгата, в тих пристан,
на невинността.
Търсене
За този блог
Гласове: 580
