Тихи дни, покорени от дъжда
дни на спомени, роби на нощта.

А тя, тихичко пристъпва,
устните и трепват в своята тъга.
Нощта попива сенки от деня,
а тя, крачи сред неосъзнатото сияние
на свойта красота.

Коя е тя, несбъднато мечтание
или просто нежното момиче
от сумрака на нечие желание.

Лекичка полуусмивка, а после тихи
стъпки заглъхващи в нощта.
Стъпки отнасящи своето сияние.

Гръм, облачно дихание, но тя не
трепва заслушана в шепота
на своята душа ...

хареса ми! :)

Тя дълго чака те в мрака,
но ти отново не дойде.
И как ? Не знаеш, че те чака
Не знаеш ни коя е и къде.

Лицето и виждаш,
но в морето синьо,
гласа и чуваш,
но във вятъра тих,
тя шепне с шепот раковинен
и пее,
но не чуваш
и стих.

Тя дълго танцува в мрака.
Друг целува нейното лице.
Щастлива е. И теб не чака.
Има любов, чайки и море.
Стихчетата ти толкова приличат на някои мои, че не издържах на изкушението да ти го напиша.
Успех, Търсачо!

Благодаря, много добри стихове ...