Тази тема е трудна за четене и "личността" Ви с удоволствие ще я отхвърли, но разчитам на един много силен съюзник "душата" Ви.

 
 Ако, сте стигнали до тук ще проявя още по-голяма смелост и ще ви заговоря за нашето Себе си като хора и същества. Нашето Себе си има две основни страни - едната е Личността (егото), а другата е Душата (истинската същност). Личността е ясно изразена в представата Ви за това което сте пред обществото име, пол, възраст, професия, характер, изглеждане, националност, групова принадлежност, предпочитания,…
Душата е дълбоката Ви вътрешна и изначална същност, най-често Душата е доста заглъхнала в ежедневието на Личността, макар тя с търпелива нежност да чака своя ред. Личността очевидно не подозира съществуването на Душата. Докато сте били деца вие сте нямали представа за Личност, авторитетите в живота Ви са започнали да я оформят. В началото вероятно не Вие било чак толкова интересно да слушате за нея, но околните не са Ви оставяли намира докато не сте започнали да се вслушвате. Точно тук започва един от най-интересните моменти при опитомяването и насочването на самосъзнанието Ви - обясняват Ви че сте незнаещи и не адаптирани към това нещо наречено живот и е нужно да учите. Сега е момента да отбележа, че щастието Ви в миговете преди това е било спонтанно, огромно и искрено, без някои да Ви е учил на това. Повтарям: спонтанно, огромно и искрено. Дотук всичко е наред защото и Вие сами виждате че светът може да бъде опасно място и за да оцелявате е нужно да научите доста неща.Трагичното идва точно след като Ви обясняват, че Вие не знаете какво точно е щастие и как да бъдете щастливи (същите тези за които ще научите като пораснете, че не са съвсем щастливи) и Вие се хващате на псевдо - истината. Така един ден разбирате, че не разбирате от щастие и трябва да се научите да го създавате (познайте кой е готов да ви научи ?). Точно в този миг Вие започвате да отстъпвате отговорността за Вашето щастие на заобикалящия Ви човешки свят. Научавате се също да бъдете повече Личност
и по-малко Душа.
Личността Ни заживява собствен живот и един ден е най-естественото нещо за нас - така се заражда управлението на Личността. Ние не знаем да сме нещо друго. Душата обаче продължава да си бъде дълбоката, съществена и естествена част от нас, но доста хора особено интелектуално и рационално ориентираните се чудят и дивят що за нещо е това Душата, смятайки я за религиозна и невежа идея.
Личността е източника на чувството ни за собствена значимост и важност, за отделеността ни от другите.
Душата е източника на онези проблясъци които ни намекват по някога, че май нещата към които се стремим в светския живот не са източника на търсеното вътрешно спокойствие, свобода и щастие.
Личността е източника на гордост, величие, себичност, но също така на плахост, съмнение и страх.
Душата е източник на желание за цялостност и дълбока споделеност на щастието ни с другите.
Личността обича властта, интелектуалното величие и суетността.
Душата обича без условия, заради същността на самото обичане.
Личността  е тази която ни води към фалшиви триумфи на щастие и често към депресия, и дълбоко самосъжаление.
Душата е тази която ни води към състрадателност, съчувствие и смиреност.
Личността е индикацията която ви води към фалшиви цели в които вярвате че е скрито щастие за Вас.
Душата е тази която ви води към истинските такива. Тя е тази която все Ви побутва да търсите и още нещо за постигане на дълбоко удовлетворение.
Личността  e като малко себично дете което е крал в своето царство, няма нищо по-значимо и важно от него, нищо !
Душата е като мъдра майка очакваща завръщането на себеосъзнаването Ви с нестихваща любов и разбиране.
Личността е готова да оцелее въпреки Вас и постоянно Ви внушава, че ако загине ще загинете и Вие, страх и отново страх.
Душата е обединяваща по същността си.
Личността е разделяща.Подчертавам, че всеки разполага със свободната воля да бъде егоистичен, себичен, постоянно грешащ или дълбоко щастлив.
 Обаче, винаги когато сте слушали Душата си за това как да постъпите, противно на чистата логика, която често е крещяла обратното Вие сте останали щастлив и дълбоко удовлетворен ! Дори когато извръщате поглед назад в годините виждате, че е било правилно.
Душата е източника на всичко което истински желаем, но поради силата и властта отдадена на Личността, ние не чуваме Душата. Душата е източника на интуитивна мъдрост и знание, Личността борави с рационалния ум и логика. Вярвам, че интуитивната мъдрост е същественото знание, а рационалността и ума са инструмента за подреждането и препредаването на същото. Жените са спонтанно интуитивни по рождение, а мъжете са спонтанно рационални (не зная защо). В последствие е нужно да се учат и на обратното. С други думи казано повечето от жените ще доловят, че по-горното е истинно и ще го приемат, и вероятно дълго време ще го анализират. Много от мъжете обратното веднага ще го анализират и дълго време ще се чудят истина ли е или не. Личността Ни е нашия тиранин и генерален ласкател, или ни внушава страх и непълноценност, или ни хвърля на първото място в 90% от класациите. Ще Ви заявя че маневрите и ходовете и са продиктувани само от желанието и да оцелее и доминира на всяка цена - всеки намек за Душа или нещо друго като реалност я ужасява, за нея това означава единствено смърт. Внушава Ни, че ще спрем да съществуваме ако Тя бъде заменена с каквото и да било. Тя е като ветеран експерт по оцеляване в трудни условия. Ако станете интелектуалец и Тя става интелектуална, ако станете религиозен и Тя става, ако станете твърде духовен, става духовна. Ако се замислите да и противостоите ще Ви удари в най-слабите места със съмнение, страх и непълноценност. Съществуването на Личността не свършва с отварянето към Душата, но Тя не го знае и трагично се страхува да пусне управлението.
Когато слушаме Душата си, знанието идва при нас неизменно и категорично, без ясна логическа последователност. Като ни запитат от къде знаем това, нямаме ясен отговор, но знаем без съмнение.
Личността ползва логиката и предположенията. Ако сме бдителни ще видим, че напълно и се отдаваме в миговете когато бушуващите емоции и чувства вземат контрол върху нас, действайки така обикновено съжаляваме за това което сме предприели или казали.
 В никакъв случай не намеквам да подтискате чувствата си ! Но, бъдете бдителни дали са породени от Личността или Душата. Ако, са плод на Душата освободете ги с цялата им сила.
Трудността идва от това, че така сме се интегрирали с Личността която е непълно осъзнавана в нашите представи и смятаме, че това сме си цялото Ние, че това е Аз. Препоръката ми е слушайте Душата си, наблюдавайте Личността си и ще можете да изберете на кого да вярвате и кого да сложите да направлява Вашия живот. Отначало, чуването на Душата e трудоемко и необичайно, но Вие вече сте я чували тук, там.

P.S. притча - твърде много резонира с темата за да я пропусна:

"Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър - той е радостта, вътрешния мир, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
      - И кой вълк побеждава?
   - Този, когото храниш. - отговорил старият чероки."

Не знам защо, но на мен ми се струва точно обратното относно мъжете и жените. Жените са водени от логиката си, т.е. преценят със прездравия си разум, изчисляват, правят сложни калкулации кое е изгодно и перспективно и кое не, когато нещо в душата им проговори и има опасност да ги отклони от рационалния им път, просто го изхвърлят.

Може би единствено като майки (и то не всички) не са такива.

В този смисъл светът се изпълни с бездушни личности, които живеят в свои паралелни реалности, където са богове...

главно Л умеят точно това-да направят единство от душата и аз-ът. Ако храниш само личността си, то ти си егоцентрик, ако храниш сама душата си, то ти си примат. Личността трябва да намери душата в себе си, да я цени и храни. Душата трябва да се грижи за личността. Иначе оставаме, или бездушни, или безлични.

"... ако храниш само душата си, то ти си примат ...", приматите имат личност и определено ниво на себе осъзнаване, и съм уверен че в дадени отношения са по-съвършени във възприятията си от нас, докато ние самите не ги подминем бързо осъзнавайки пропуските си.
Наблягайки само на Душата, изпадате в дълбока пълноценност и самодостатъчност, непрестанно вътрешно щастие, започвате да виждате как действията и думите на хората нямат нищо общо с вътрешните им желания и мисли. Няма страх от смъртта. Проблемите на бита и социалното вече не ви засягат, защото прозирате нищожност им. Целия "театър" на хората се избистря пред очите ви и се чудите как ще се завърнете евентуално в тази постановка.
Хората около вас усещат че "нещо" във вас е много, много различно и постоянно гравитират около вас привлечени от магията на излъчването ви, но ако са носители на дълбоко негативни емоции, изпитват неистов страх от вас. По-никакъв начин не се нарушава функционалността на мисленето ви, напротив възприемате неща които не сте и подозирали. В никакъв случи не ставате безличен, целия свят става много личен, но без заблудите на социалното и стадното.
Това се случва като наблегнете на Душата.
От друга страна Личността вярва че ще умре ако отстъпи властта и се съпротивлява до последно, тоест не вярва в Душата. Правилния път е осъзнаване на Душата и капитулиране на Личността в полза на първата. С други думи Личността започва да се подчинява на Душата и осъзнава че няма да загине, а ще става само по-хубаво. Настоящия пост има за цел да осветли въпроса че има Душа, и че тя не е само термин за изразяване на нещо си "там" или някакво чувство.

... Моля всички които слагат коментари с цел някаква интелектуална "фехтовка" да си потърсят други блогове. А за тези, поставили коментар водещ към по-широко разбиране на засегната тема, не откривам думи с които да изразя дълбочината на благодарността си.