Ще си позволя малко подсказване за живота.
Нещо, което зная със сигурност.
Това което хората упорито изживяват са две неща, че са "самотни същества" и "постоянната си незавършеност". И двете не са същинската истина в този свят, а илюзорната. Същността която стои в основата на нещата е една и съща, тя е и тебе, и мене, и всичко наоколо. Тоест ние сме едно и също нещо, аз, ти, и дори всички хора които не понасяме са част от нас, и ние от тях. Ако, това бъде разбрано на секундата от всички, страданието ще изчезне.
  По-важното което искам да кажа е, че никога не сме сами, тази сила винаги е с нас, и теб. Тя така нежно ни обгрижва, така ни обича, никога не съди за каквото и да е, оставила ни е така свободни да бъдем каквото си искаме, че даже не я забелязваме. Винаги когато "паднем" твърде лошо в живота тя деликатно ни изправя, и ние си въобразяваме, че е някое събитие или мисъл   ... , но тя не е разочарована от това. Тънкия момент се състои в това, че всеки "сам" е нужно да извърви пътя до нея, да извърне "лице" и да я "види", по собствена воля и избор. Не и преди това. Никои не избира страданието разбира се, но то е елемент на свободната воля, просто или сложно, нужно е да изберем осъзнаването, да и се доверим, и отдадем.
  Една близка приятелка каза: "Щастливец, осъзнал си нещата на много ранен етап ..." Аз и отговорих: "Ти си щастливката, тази сила винаги е с теб, във теб, и теб."
  Не очаквайте да разберете веднага, макар да е много възможно, тази сила е "нещото" в което се намират обектите и думите, и неизразимо много неща, в същото време е и тях самите. По песъчинката в тухлата не можем да разберем за къщата. Не търсете целия смисъл на тази сила в думите или някаква обектна форма, повече от тях е.
 
   Хубаво е да отбележа, че не представлявам никаква религия, езотерично или окултно течение, за тези които ще се втурнат да търсят логически опровержения на казаното.
Представлявам единствено написаното.

...