Все повече осъзнавам, че:

Аз не съм името си,
нито тялото си.
Аз не съм ума си,
нито мислите си.
Аз не съм миналото си.
нито бъдещето си.
Аз не съм мнението на другите за мен,
нито мнението на близките ми за мен.
Аз не съм вещите си,
нито работата си.
Аз не съм народността си,
нито убежденията си.
Аз не съм действията си,
нито думите си.
Аз не съм вярата си,
нито представите си.
Аз не съм победите си,
нито загубите си.
Аз не съм знанията си,
нито незнанията си.
Аз не съм смелостта си,
нито страховете си.
Аз не съм силата си,
нито слабостта си.
Аз не съм мечтите си,
нито идеалите си.

 

Аз съм ... и с всички тези неща, и без тях също.
Аз съм ... това което ме заобикаля и нещо което е скрито.
Аз съм ... това което избера и в същото време, и неизбраното.
Опита ми да се самоопределя е по-малък от това което съм, то съдържа самия опит за това.
Вероятно, когато стигна до пълното Аз съм, този въпрос ще е изгубил значението си. Може би Аз съм е само указателна табела за вярната посока.
Важното в настоящия миг е да Не се загубваме в това което Не сме !

A kakvo sme v Nastoqshtiq mig?

Поста ти е много оптимистичен. Благодаря ти !!!

Въпроса е риторичен, но с удоволствие ще отговоря:
Когато израствах дойде ден в които родителите ми и хората от ежедневието ми ме уведомиха че трябва да се самоопределям като някакво "аз", като "нещо". Обаче нямах такова самоопределение, разбира се те услужливо ми дадоха много "самоопределения" и ми обясняваха какво "аз съм" и какво "не съм". Отгоре на всичкото се оказа че "аз съм" доста неща които те не харесват и одобряват.
Това разбира се стана голям емоционален товар за мен и тежестта му ме смазваше. Да установя, че "аз" не съм това което им харесва и най-доброто което би им допаднало. Отново услужливо и целенасочено Те ми обясниха какво трябва да правя и не правя за да се превърна в желаното "аз". Така започна дългия път на "самоопределянето" за мен, изпълнен с години усилия и терзания за да установявам рано или късно че така желаното "аз" все ми се изплъзва, и се появяват все нови изисквания за постигането му. Познато нали !
Така докато установих, че колкото и да съм гъвкав и колкото усилия да полагам, се оказвам в капана на един омагьосан кръговрат. Оказа се че колкото по-малко се "самоопределям", толкова по-свободен и пълноценен ставам !

A, краткия отговор е :
Не зная ... или само предусещам :)

Моя въпрос е :
Защо е нужно да се самоопределяме !

" Вечността е живата действителност на това кой сте. "

ТИ СИ неделимата същност на Съзнанието и реално няма друг освен теб.
Т.е. ти си единствената Реалност или Бог или както искаш го наричай...

Поздрав
;)