Прочетен: 841 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.01.2013 17:33
Човека се научил да ловува, да пали огън и да се ориентира по планетата. Научил се да майстори неща от камъните и дърветата, научил се да издава подредени звуци и да ги дълбае в камъните. Научил, че нещата стават по-добре когато ги повтаряш много пъти. Научил се да вкарва и изкарва все повече информация в нещото с което мисли.
Разбрал, че едни неща със сигурност водят до други. Че може да кара другите същества да го слушат и да сади растения сам. Майсторял все по добре и все по-усилено. Ловял все по-добре и все по-усилено. Установил, че може да измерва някои неща и започна много да измерва. Измислил знаци за измерването.
След много мерене и мислене разделил на четири посоки планетата си. Разделил звездите по небето на групи и ги нарекъл "съзвездия". След много мерене разделил светлото и тъмното на части, родила се идеята за "времето", разделил го на "часове". Разделил промяната на природата на сезони и от цикличността им измисли нещо наречено "година", а "годината" разделил на "месеци".
Много му харесвало на Човека да мери и разделя, толкова че почнал да разделя меренето и да мери разделянето. Изобщо не се усетил как идеята за разделянето започнала да властва над него, а не той над нея.
Така Човека се разделил на групи и измислил нещо да разделя тези групи, "границите". Разделил се на умни и глупави, на бели и черни, на малки и големи и ... така до безкрай. Разделил се от силата която е създала света му, нарекъл я "Бог", после разделил и "Бог", и се появили "религиите". Разделил самото мислене, ходене, ядене и смеене, разделил себе си от другите, от животните, от растенията, от Вселената, изобщо всичко за което се сетил го разделил, за да го опознава, изучава и контролира по-добре.
Обаче дошъл ден в които самия Човек, толкова бил свикнал да разделя, че дори не се усещал, че го прави. Този акт се пропил толкова естествено в него, че той не го забелязвал. Това довело до едно сериозно объркване и най-вече до нещото наречено от Човека "Самота", та нали самия той е отделно нещо от всичко което го заобикаля.
А и, всичко което го заобикаляло не би могло да разбере неговия вътрешен свят и "Самотата му", макар самия Човек след цялото това разпарчетосване твърдо да вярвал, че познава повечето от нещата в света си.
Един слънчев ден този Човек срещнал друг човек който не споделял "Самотата му" и последвал следния разговор:
- Ти нали си Човек, защо не си самотен - казал Човека.
- Не съм човек в смисъла който употребяваш ти - казало съществото което съвсем си приличало на Човек.
Човека го изгледал подозрително и казал:
- Та как да не си, съвсем същия като мен си, какво ти е различното.
- Съзнанието - казал другия - нали знаеш какво е съзнание ?
- Как няма да зная - казал през смях Човека - та нали аз го измислих когато разделях мисленето.
- Е ми, това е разликата по-между ни.
- Какво му е толкова различното на твоето съзнание от моето ? - запитал Човека.
- Твоето е Разделящо, а моето Обединено.
- И какво обединява това твое съзнание.
- Всичко - казало съществото което както изглежда се правело на Не-Човек.
- И как точно обединяваш нещата ?
- В интерес на истината никак, нещата винаги са били единни и обединени, използвах тези думи само за да ме разбереш.
- Значи "Разделящо" и "Обединяващо" са измислица ? - казал многозначително Човека.
- Да, точно в това е разликата между нас, ти си затънал в илюзията за "Разделението", но аз не смятам да затъвам в илюзията за "Обединяването",
нещата си съществуват взаимосвързано и без това !
