Прочетен: 1243 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2012 23:41
„ Да си представим една пустинна страна, потънала в абсолютна тъмнина, с много живи същества, тълпящи се в мрака. Уплашени от тази тъмнината, лутайки се насам – натам, без да се разпознаят едно друго, чувствайки се неловко и самотно ”
Алегория напомняща емоционалния и вътрешен свят на хората. Където, всеки е сам за себе си. Търсещи удоволствия за да забравят самотата и тежкото си положение. Бързащи, притиснати от отлитащия живот да грабят каквото могат. Хора, които не искат да бъдат лъгани, a лъжещи. Хора които не искат да бъдат крадени, a крадящи. Не искащи да бъдат изнудвани, a подкупващи. Не желаещи да бъдат мразени, a мразещи. Съдещи другите, и очакващи разбиране. ... И най, най-трагичното, не искат да бъдат наранявани, но нараняващи.
В днешните дни физическото насилие е презряно, но емоционалното насилие е „най-естественото” състояние на нещата. Пламъците на емоционалната жлъч парят сърцата на хората по земята в този миг. Остри думи, мисли на омраза и ненавист. Богатия не харесва бедния, бедния богатия. Умния, глупавия, а глупавия умния. Емоционалното насилие е разрешено двадесет и четири часа в денонощието и триста шестдесет и пет дни в годината ! Разрешено е в къщи, в работата, на улицата.
Ето за тази тъмнина Ви говоря и сред нея тук-там затрепква нежната светлинка на някое човешко същество спонтанно разбиращо че е нужна любов и разбиране, а не емоционално насилие и егоизъм.
Съществата от емоционално тъмния свят веднага се скупчват около съществото излъчващо светлинката и започват да го мачкат :
„Идеалист(ка) ли ще ми ставаш ? Това не е реалния живот ! Ако, не гледаш себе си, другите няма да се погрижат за теб ! Стига си витал(а) в облаците, това са хубави приказки, но в реалния живот не вършат работа ! Тези неща не изкарват пари, ще гладуваш ! Не бъди глупак(чка) !”
Така, докато светлинката угасне, ако не угасне, а даже напротив се разрасне въпреки заплахите следва втора по-ужасяваща серия:
„Не си добре с главата ! Докога ще си наивен(а) ? Нещо май, не си адаптиран(а) към живота, ще си останеш сам(а) на края. Ще страдаш винаги в този живот !”
Обществото на „тъмните” те заплашва с отлъчване и самота. Или играеш по правилата или марш от тука ! Никой не иска да бъде самотен, нали ?
Винаги съм се чудел защо добрината среща такава силна съпротива в нашето общество, а „злината” мълчалива подкрепа, и сега зная. То има силно естествена проводимост за гняв, омраза, лицемерие, леност, следва пътя на най-малкото съпротивление. „Светлината” е нежелана, тя огрява недостатъците и тъмните страни. Изисква усилие. Ако живеех ме в общество на хармония, взаимно разбирателство и споделяне, „тъмнината” щеше да е тази която ще среща остра съпротива.
Така или иначе светлинките на много човешки същества греят в тъмнината, а някои греят с ярка светлина - там където „тъмнината” се разбягва.
Всеки желаещ да следва тази пътека по която светлината засиява в него е нужно да мине през няколко портала на осъзнаване. Първия е осъзнаването че този процес е вътрешен и започва от сърцевината ни, не от вън, не от някого друг. Не от учител, или учение, от нас. Всичко друго е следствие на започването, и учителя или учението. Щастието и спокойствието са Вътрешни състояния, Външно е тяхното проявление. Втория е да осъзнаем как наранява ме другите с думи, дела и мисли, да намалим и по възможност да прекъснем процеса. Вярваме, че нашите мисли не нараняват, а в същото време се свиваме от болката която ни причиняват мислите на околните - като ни мислят за глупави, невежи, страхливи, ... Третия е много, ама много труден - да осъзнаем, че сме едно добро, неповторимо и заслужаващо щастие същество и да спрем да се чувстваме като крадец, когато сме щастливи. Да си гласуваме доверие и обич, без това да е егоизъм и само-възвеличаване, а искрена и естествена обич. Без доверие в себе си, тези които са негативни и себични лесно ще ни повалят. Без обич в себе си как ще постигнем баланса и спокойствието да бъдем опора за другите ? Четвъртия е търпение и неотклонност, в днешния свят хората са научени с едно копче да пускат много неща, ако искат вещ веднага да си я купят, ако искат удоволствие веднага да го потърсят. Но важния момент е че егоизма и всичко негативно в нас е натрупвано бавно и системно през годините стъпка по стъпка и тухла по тухла, превърнато в навик. Пътя към „светлината” е същия бавно стъпка по стъпка, докато стане навик.
Често някои пробват със „светлина” и при първите сериозни трудности захвърлят „светлината”, като нещо което не си заслужава усилията. Те желаят ефект тук и сега, преди да разчистили емоционалния боклук и отстранили негативния навик в себе си.
Трудно е да обикнеш искрено себе си, трудно е да видиш собствените си грешки, трудно е да се довериш на това което си, трудно е да спреш да се само-осъждаш жестоко, трудно е да си простиш, но това е границата която Ви отделя от „светлината” – Моля Ви, приемете предизвикателството и разрушете границата.
Засияйте нежно, и стъпка по стъпка изгрейте.